Към нас се обърна майка с молба да дадем препоръка на сина й, който посещаваше нашите интеграционни програми от началото на войната. Разбрахме за тежката ситуация, пред която в момента е изправена - след като е станала обект на домашно насилие, може да вижда 2-годишната си дъщеричка веднъж седмично и води тежка битка за родителски права. Като НПО отделихме сума, за да покрием хонорар за адвокатската й защита, но той няма да е достатъчен за бъдещите дела. Затова се обръщаме към Вас, с молба да подкрепите правото на една майка да отглежда дъщеря си.

Ето нейната история (имената са променени с цел безопасност):

Запознах с Иван през 2021 г. в Киев. Влюбихме се и решихме да създадем свое семейство. Аз вече имах син на 13 години, но искахме и второ, общо дете. Така забременях, той летеше до Киев почти всяка седмица. Заради пандемията в този период с Иван решихме да се откажа от част от работата си, за да не рискуваме здравето на нероденото ни дете.

На 24 февруари 2022 г. започна войната в Украйна и Иван покани мен и сина ми в България да заживеем на семейни начала. Пътуването беше дълго и тежко, имаше големи опашки и струпвания от уплашени хора по границите, но с детето ми успяхме да стигнем до София. 

На 18 май 2022 г. Република България предостави на мен и сина ми хуманитарен статут.

Бременността ми беше тежка и с Иван решихме, че е по-добре да не работя. Той искаше да поеме финансовата отговорност за семейството ни. На 1-ви април 2022 г. след фирмено парти, се прибра вкъщи пиян, скарахме се  и започна да ни гони от апартамента. По време на кавгата той заплаши детето ми със закана за физическо посегателство, затова бързо събрах нещата си и със сина ми напуснахме апартамента и отидохме в хотел. Не знаех какво да правя, бях бременна, а синът ми не разбираше с какво сме заслужили това. След няколко дни Иван ни намери и поиска прошка. Надявах се, че това е било само лош кошмар и повече никога няма да го преживея.

Ежедневието ни продължи както преди – в любов и очакване на бъдещата ни рожба. Но не минаха и три месеца, когато отново се скарахме и той ни изгони от апартамента. Беше през нощта, бях в бременна в осми месец, а синът ми беше уплашен, помолих Иван да ни остави поне да пренощуваме, за да не стресирам допълнително детето, но той ми отвърна, че само аз мога да вляза, а синът ми да се оправя сам. Това нямаше как да стане. Останахме на улицата почти два часа, докато успея да намеря такси и отново отидохме в хотел. На следващия ден приятел на Иван ни предостави безвъзмездно апартамент, в който да се настаним със сина ми. Останахме там до раждането на момиченцето ни.

На 11 юли 2022 г. се роди ТЯ – прекрасна и здрава, но аз получих усложнения и претърпях операции с интравенозна анестезия: трахелорафия, колпорафия. Тези операции повлияха продължителността на възстановяването ми след раждането, а в момента се отразяват и на качеството на живота ми

След като родих, с Иван си дадохме още един шанс заради НЕЯ и заживяхме заедно с децата в апартамента на Иван до началото на септември 2022 г. По това време моят син замина за оздравителния лагер на морето. След като се върна, Иван не искаше да го пусне вкъщи. Чувствах се изплашена, бебето беше на по-малко от два месеца, звъннах на приятелка и тя предложи да приюти сина ми. 

Иван започна да ме заплашва, че ако си тръгна, че ми вземе дъщерята, ще нарани сина ми. Приех сериозно заплахите, защото кърмех, възстановявах се физически и психически след раждането, бях уплашена от войната, бях в друга държава, не знаех езика и къде да се обърна за помощ.

Скоро обаче синът ми трябваше да напусне жилището на приятелката ми, Иван продължаваше да не го пуска в дома ни. Успях да наема апартамент и така през деня се грижех за дъщеря си в дома на Иван, а вечер се грижех за сина си, в моята квартира. Този начин на живот ме разкъсваше, Иван не разрешаваше да взема дъщеря ни при мен и заплашваше с физическа разправа другото ми дете.

Една вечер той осъществи заплахите си и ме преби. Заведох веднага дело за домашно насилие, а той заведе насрещно дело за отнемане на родителски права, позовавайки се на това, че съм бежанка, нямам постоянен доход, живея под наем и не мога да се грижа пълноценно за дъщеря ни. Социалните служби издадоха ограничителна мярка до свикване на заседание по неговото дело и сега мога да виждам дъщеря си само един ден в седмицата. 

Исках да се защитавам сама, но на карта е поставен животът на дъщеря ми, затова имам нужда от финансова подкрепа за разноските по делото. Очаквам да бъде насрочено следващото дело за родителски права.