Приятели на децата, средствата за ваканцията са събрани!
Всеки лев отгоре ще бъде похарчен за „доставка порция детска радост“ – виенско колело, пуканки, сладолед!
Ще купим още бански и хавлии, топки и слънцезащитни кремове, и всичко необходимо. (Една година спешно търсихме да купим джапанки на едно от децата (Стефчо, на 12 години) от с. Дрен, което, за да стигне до басейна или морето, носеше чехлите на „госпожата“)
Ще изберем и купим заедно с децата НОВИ летни дрешки и сандали, които сами ще изберат и носят с радост! 
Благодарим от сърце за доверието и щедростта!

Нямаме право да показваме техните лица, нямаме право да разказваме техните истории. Историите на деца с изтощени сърца, деца на разделени или бедни родители, деца, загубили своите родители… Живеещи със стигмата „лишени от родителска грижа“.

Те не ходят на море, не посещават любимите си баба и дядо, не пътуват по екзотични места. Тях съдбата ги е отпратила в поредната социална институция – сами, под ключ, с един дежурен възпитател.

От лятото на 2010 г. сдружение "Прегърни ме" провежда поне веднъж годишно творчески ваканции за деца, и младежи, лишени от родителска грижа. През дните и часовете, прекарани заедно, децата, освен  че откриват и развиват своите таланти, се утвърждават като отговорни към другите социално зрели личности. И което е най-важно – по време на тези ваканции се случват истинските срещи и приятелства. Тогава живеем и мечтаем заедно 24 часа.

Но най-силни и важни за нас са думите на нашите приятели. Чуйте Георги Господинов в предаването „Панорама“:

https://www.youtube.com/watch?v=v-UgpVqPEFQ

Проект „Имало едно време едно дете…“ има за цел да даде възможност на 19 деца, лишени от родителска грижа, които посещават целогодишно творческите заниманията на ателие „Прегърни ме“, по време на десетдневна ваканция (която ще се проведе на Слънчев бряг) да открият своите таланти, да пресъздадат чрез картини своите мисли, мечти и емоции.
Десет дни заедно ще измисляме истории, ще рисуваме, ще се учим да плуваме и да ходим на пръсти в басейна!

Настаняването и изхранването на децата и екипа (в един от луксозните хотели на Слънчев бряг), е дарение от г-жа Маринела Арабаджиева! Благодарим й от сърце – за морските прегръдки, радостта от часовете, прекарани заедно с децата, когато се раждат истинските приятелства. Необходими са ни средства за транспорт на децата и част от хонорарите на художниците.

Част от картините, нарисувани по време на пленера, ще бъдат включени в ретроспективна изложба, посветена на 18 години ателие „Прегърни ме” с работно заглавие НАЧАЛОТО, която планираме да открием на края на месец септември в галерия „Прегърни ме“.

*  *  *

Казвам се Милена Нейова, създател на ателие „Прегърни ме”. Искам да споделя с вас, които четете тези редове, и на които не е безразлична съдбата на тези деца – едно писмо, което получих преди много години; писмо от едно от децата на ателие "Прегърни ме".
Писмо, прикрепено към подарък – картина. 
Моето мотивационно писмо.

Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега... Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви разочаровам и занапред. Обичам ви и благодаря, че ви има. А.

Публикувам го тук, за да отговоря на един приятел и всички, които бихте попитали: Какъв е смисъла от всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?! Признавам, че има моменти, в които се чувстваме безсилни, че понякога надеждата отстъпва място на съмнението. Но когато получиш такова писмо, разбираш, че търпението, любовта и вярата са дали резултат. Че доброто е по-силно от злото. Че е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната си ръка ръката на приятел, а в другата – няколко отритнати, объркани деца. Които са ти се доверили. Днес порасналото вече дете (авторът на писмото), е студент в Софийски университет важна част от екипа на ателие „Прегърни ме”.

С малки крачки, с отворени длани, с много доверие. С търпение, обич, търпение, обич – както се грижите за „вашите деца”, така можем да помогнем и на „нашите деца”.