От 14 май 2023 година, нашият приятелски кръг остана с 1 приятел по-малко. Александър Димитров (Суш), номер първи в нашия клас, нашето най-добро момче си тръгна внезапно и неочаквано. Тръгна си не само от нас, но и от своите 4 момичета – жена му Мария и техните 3 дъщери. Трите момичета са още съвсем невръстни и тепърва ще имат нужда от сериозна подкрепа. Най-сериозната трудност, пред която е изправено семейството е тежкото заболяване на едно от момичетата. Симона е родена с възможно най-тежката форма  на Детска церебрална парализа и се нуждае от постоянни грижи и специализирано оборудване, което да осигури на момиченцето достъпна среда. Всички знаем теоритично нечовешката ситуация, в която са поставени децата с увреждания в България. Липса на каквато и да е подкрепа от страна на държавата, непосилните цени на услуги и оборудване за хора в неравностойно положение. Суш и Мария познават тежестта на това родителство от първо лице. Суш и Мария винаги са работили усилено, никога и за нищо не са потърсили дори елементарна помощ, грижата за Симона и другите 2 момичета са поемали изцяло сами и с цената на много лишения и за тях и за другите две момичета, с цената на денонощни къртовски усилия и постоянна упорита работа. Сега Мария остава сама. Абсолютно неотложно необходими са: 

• Нова специална  функционална количка – Симона е израснала старата 7 годишна количка
• Допълнително оборудване улесняващо елементарния достъп до битови уреди – тоалетна, баня и др.
• Приспособление за изкачване на стълби – към момента Мария качва и сваля Симона сама, на гръб до 6тия етаж, където живеят и нямат асансьор.
• Необходимо е да се осигури редовен преглед до клиника в Германия за да се оцени настоящото състояние на детето и да се препоръча подходяща рехабилитация. Симона не е посещавала клиниката вече 3та година.
• Първоначално подпомагане на ежедневните нужди на семейството, докато нещата се наместят. Мария е сериозен научен работник с постоянна и тежка работа, но със сигурност има необходимост от първоначална подкрепа, докато се съвземе от неочаквания удар и загуба.

Нека да подкрепим Мария и нейните 3 дъщери. Нека дадем рамо на Мария, която винаги е работила, грижила се и се е борила за семейството си. Нека осигурим на Симона най-елементарните средства за да се придвижва, да общува, да живее. Нека се погрижим за тях така, както до този момент полагаше усилия татко им. Ние сме на ход.