Здравейте! Аз съм Таня Николова, поетеса, автор на няколко книги с поезия. Работя като счетоводител в един от районите на Столична община, имам и частна фондация за литература „Емили“, на която съм председател и единствен член. Създадох фондацията, не само за да имам свободата да издавам книгите си чрез нея, а и за да бъде пример за качествен самиздат и в помощ на други автори избрали този път. „Емили“ съществува, за да дава надежда и да гради мостове. Има я въпреки цялата икономическа, културна и морална разруха в България, за да напомня всеки ден, че доста неща в живота зависят и от нас. Учредих я през 2017 г. с капитал от 500 лв., който набрах като си продадох цигулките. (Преди да стана икономист работех като учител по музика). Целта ѝ е да буди предприемаческия дух у творците. Вярвам, че нещата могат да се случват както ги искащ, само ако си ги направиш сам. Процесът е мъчителен, но резултатът е чиста радост. Моят предприемачески дух се беше свил под завивките, чуваше се как зъбите му тракат от студ, но за нищо на света не искаше да отхвърли страха и да излезе на слънце. По-лесно му беше да отделя необходимите за фондацията средства от чиновническата си заплата, отколкото да потърси помощ. От този сладък сън ме изтръгнаха съмишлениците ми, като отказаха да приемат за труда си от моите пари. Въпросът беше принципен и не можех да не се съглася с тях. Все пак не друг, а аз съм авторът. Редно е наред с всички други и аз да получавам пари за труда си, а не само да ги местя от единия джоб в другия. Видях се изправена срещу въпроси от които бягам: А къде са читателите? За кого го правим? Създали ли сме нещо стойностно? Какъв е смисълът?

Книгата ми „Толкоз“ не е нова. Първото издание е от 2007-ма и беше реализирано след спечелен конкурс за дебютна книга на Министерството за културата. Изданието, макар и престижно, не срещна своите купувачи, защото както преди, така и сега книгоразспространението в България работи само за няколкото големи издателства. „Толкоз“ обаче срещна своите многобройни читатели в интернет, където се разпространяваше безплатно чрез онлайн библиотеката "Читанка" и стана доста популярна у нас.

Сега за пръв път книгата е преведена на чужд език и има шанс да стигне до по-широк кръг читатели. Ралица Атанасова-Фолц я преведе на немски и дари превода на фондация „Емили“. Художникът Венелин Пенчев нарисува прекрасна корица, но отказа да му платя за нея, докато не опитам да намеря външно финансиране. Тези жестове дълбоко ме трогнаха, но и задължиха. С тази кампания се опитвам да преодолея страха си от публичност и да направя всичко по силите си „So viel“ да види бял свят.

Книгата ще е двуезична, редактор е Маргарит Жеков, (изявен наш поет и преводач, член на ПЕН клуба на българските писатели), който е автор и на предговора в нея.

„So viel“ ще се продава като електронна книга в Амазон, а изданията на хартия ще се поръчват на фондация „Емили“ и ще бъдат доставяни с куриер. С парите от продажби ще финансираме издаването на следващата ми книга „Калейдоскоп“(2013, гротески), която досега не е излизала на хартия.

Ако идеята и проектът „So viel“ ви се струват смислени, ще сме благодарни да ни подкрепите.

Парите са нужни за:

1. Предпечатна подготовка
2. Печат на тираж от 100 бр.
3. Изработка на елекронната книга „So viel“ в подходящ за Амазон формат.
4. Хонорари на художник и редактор
5. Представяния на книгата

(Аз предпочитам да си получа хонорара в книжки, за да имам за подарък, затова и не го включвам в горната сметка.)

Списъкът на Дарителите ще бъдат публикуван на уеб страницата на фондация „Емили".

Ето линкове на които можете да мои стихотворения:

Фрагмент от премиерата на "Толкоз" в Ателието 25.06.2018

Из представянето на Фондация "Емили" в Плевен

Ириси

"На Ботев", Славейкови празници 2019, трета награда

 Благодарим, че прочетохте! Благодарим и ако сте споделили кампанията ни с приятелите си!