Това беше един от най-тежките разговори, на едно от най-мрачните места – в затвореното интензивно детско отделение. Празнота, препълнена с безмълвни обвинения за отнетото човешко право на помощ и за тежестта на лекарския кръст.
В затвореното интензивно отделение за деца в критично състояние все още дежуряха двама лекари. Стояха там, защото затворено - незатворено, не можеха да върнат дете, ако от това зависи животът му. Тежък разговор с лекари с 30-годишен стаж за надеждите и безнадеждността. За срама, когато искаш да промениш нещо, но не успяваш. В този тежък разговор поех цялата им обида от обществото, което им е отказало подкрепа, докато са се борели за отделението. Мълчах, слушах, разплаквах се.
Въпреки обвиненията към тях и всичко, което трябваше да понесат, въпреки гнева срещу несправедливостта, тези лекари продължаваха да търсят начин да променят нещо и то да е добро за децата ни.
Поскаха помощ за същото това животоспасяващо интензивно детско отделение. Казаха: Ако подобрим условията, ако покажем, че ни е грижа, може да се върнат лекарите, за да се погрижат за децата…
Поискаха да помогнем за боядисването на черните мухлясали и напукани стени. Да оправим малко плочките. Да сложим щори на боксовете, за да не припадат майките, като гледат как лекарите се борят за живота на дете в съседния бокс. Да сменим древните 15-годишни климатици, които са особено важни за пациентите през лятото. Да сменим шкафовете, претъпкани с документи и животоспасяващи медикаменти – 30-годишни шкафове, залепени с картон и лейкопласт, за да не се разпаднат. Да оправим малко електрическата мрежа, защото животоспасяващата апаратура сега се включва с 5 разклонителя и техните кабели са оплетени като черва в стойките за системи. Да нарисуваме детски приказни картини, така че децата да не се плашат в коридора, който прилича на бял тунел към нищото.
За тези неща ни помолиха. Ако можем. Заради децата. Ами няма не можем. Никакъв шанс няма да не можем, нали? 4 бокса и един коридор. Дори един детски живот да спасят, значи има смисъл.
В същия ден се свързах с Камарата на архитектите в България, с Практическа педиатрия и с Асоциация Родители. Дали ще участват в ремонта? Как?
Управителният съвет на КАБ ни подкрепи без замисляне и стана наш партньор. Ще се включат с професионална помощ, съвети, контакти. Архитектите, също като нас, застанаха зад каузата #задецата и #задоброто.
„Практическа Педиатрия“ и „Асоциация Родители“ не изчакаха да довърша разказа: „Да! Да! Да! Заедно сме!“
Да възстановим интензивното отделение ще е предизвикателство към нас като общност и общество. И ако издържим, ще продължим с други отделения. Със загриженост, упоритост, инат дори.
Децата в болницата са най-големите герои. А ние трябва да бъдем техните герои. Знам, че можем много повече от това. Видях го, всеки ден го виждам у хората, които се присъединяват към каузата #задецата и #задоброто. Защото това е важно.
Първоначален план:
1. Tърсим експерти - архитекти и инженери, които да изготвят количествено-стойностни сметки.
2. Откриваме сметка в Бикоуз с ориентировъчна сума 10 000 лв. При необходимост ще коригираме сумата.
3. Търсим дарители на бои, материали, труд, мебели, климатици и/или събираме средства за тях.
4. Търсим художници с щедри сърца.
5. Даваме най-доброто от себе си и, убедени сме, няма начин да не успеем. Никакъв начин няма!

Даренията се управляват от Фондация "BCause", а решенията за избор на подизпълнители се взимат от Инициативния комитет.

Започваме с 10 000 лв, но по време на ремонта можем да коригираме сумата съобразно нуждите или непредвидени разходи.

Благодарим за доверието!