„Розовата къща“ е единственото място, което предлага базова помощ на хора със зависимости. Те често са много бедни, бездомни са и нямат възможност да полагат грижи за себе си. При нас те получават храна, дрехи, хигиенни материали, психологична и социална подкрепа, топлина и разбиране. Опитваме се да им помагаме при осигуряване на документи и помощ за достигане до здравни грижи. Опитваме се да върнем самоуважението им.

Всеки ден през Розовата къща минават около 15-20 човека (имаме общо над 70 редовни посетители), приемат я за дом – понякога идват с пантофи, чистят, подреждат си, участват в обучения, въртят си филии и през три минутки молят за още захар за кафето 
Гледат филми (знаете ли, че има хора, които никога не са имали шанс да изгледат спокойно цял филм, или пък да се приберат на топло...) и виждат смисъл за няколко часа на ден. Смисъл да се променят. Да се опитат да живеят по-добре.
Чочо е един от най-редовните посетители на Розовата къща. След операция на тумор в мозъка, прекаран инфаркт и почти загубено зрение той получава 160 лв пенсия с 92% инвалидност, и перспективата да остане съвсем сам и безпомощен на улицата. Звучи като напълно загубена кауза, нали?
Доброволката ни Ели не погледна така на нещата. Първо се зае с проблема Чочо да бъде приет в център за временно настаняване. Пътуваха заедно до провинцията (където той беше регистриран по настоящ адрес), събираха документи, обикаляха кабинети и гишета. И Чочо беше настанен.
Това всъщност беше лесното. Оказа се, че трябват още сто пъти по толкова усилия, за да има шанс един бездомен човек да прогледне. Тази битка отне два месеца, в които всяка седмица двамата стигаха до задънена улица някъде сред алинеите и наредбите и всеки път успяваха да намерят изход. Чочо не се предаде (въпреки че вече беше на практика сляп и му беше много, много трудно да стигне докъдето и да било), дори успя да отдели 100 лв от пенсията си, за да се включи в лечението си. С помощта на Ели извоюваха еднократна финансова подкрепа от Социално подпомагане, за да покрият консумативите за операция, дарители го подкрепиха за оставащата част от сумата.
Преди две седмици операцията на едното око се осъществи. Чочо вече вижда. Предстои операция и на второто око. Междувременно той си търси работа. Включи се в терапия, за да излекува и хроничния си хепатит. Иска да живее нормално.
Чочо не е единствен, но е най-яркият пример. Той е доказателството, колко много си струва да се положат усилия за всеки. А ние знаем, че всичките ни посетители имат шанс да заживеят нормално. За съжаление това струва пари.

Напоследък в Розовата къща започнаха да идват много повече хора, защото ни повярваха, а и защото зимата чука на врата  През зимния сезон издръжката на къщата излиза над 4000 лв (наем, заплати, храна, режийни), а все още не успяваме да намерим финансиране и напълно зависим от вас.
Това, че до момента ни има и имаме средства да съществуваме до края на годината, се дължи само и единствено на Вашата подкрепа, на ентусиазма на екипа и на невероятните ни доброволци!

Нека подарим добрата новина, че Розовата къща ще продължи да съществува и през следващата година!
Помогнете ни за да помогнем всички да живеем по-добре!